Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03 09:43 - СПИСАНИЕ "РОДЕН ГЛАС' ОТПРАЗНУВА СВОЯТА 45 ГОДИШНИНА В ПРАГА
Автор: tatkovina Категория: Забавление   
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.03 09:45


Списание „Роден глас“ отпразнува 45-ата си годишнина Здравейте, уважаеми слушатели на радио „Татковина”. Аз съм Камелия Илиева и за мен е чест и удоволствие да се включвам с добри новини от живота на българската общност в Република Чехия. Днес, добрата новина е: през 2017 г. гласът на българите в Чехия – списание „Роден глас“ отпразнува 45-ия си рожден ден, утвърждавайки факта, че е сред най-старите печатни медии на българските общности в Европа. Списанието е издание на Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, бивша БКПО, която пък е наследник на първото българско сдружение в Чехия – „Българска седянка“ – и води началото си от 1880 г. Важно е да се изтъкне, че от 2002 г. „Роден глас“ се издържа основно с дотации от Чешкото министерство на културата и със средства на Асоциацията. Често пъти ме питат читателите за историята на нашия бюлетин „Роден глас”, който излиза в Прага. Колкото и да искам да съм по-сбит в приказките си, не мога да не спомена как се е родил този наш „Роден глас”. Първо, „Роден глас” се роди в Братислава сред тамошните българи. Той започва да излиза като вестник два пъти в месеца и се печаташе в гр. Прешов, Източна Словакия, където имаше печатница с азбука и е било по-евтино. Този вестник, с всичките му недостатъци, стигаше и до нас в Прага от 1972 чак до 1984 г., когато беше пренесен в Прага. Тук, от с.г., започна да излиза под формата на списание, което продължи да носи своето име „Роден глас”. Главен редактор на списанието стана Ангел Андреевски, който дойде при нас от редакцията на „Отечествен фронт”, София. През 1987 г. А. Андреевски се завърна в България и за гл. редактор бе назначен Димитър Великов. През 1989 г. между главния редактор и Съвета на председателите възникват разногласия, и Д. Великов си подава оставката... Съветът на председателите на БКПО натоварва кореспондентите на софийските вестници, делегирани в Прага, да продължат издаването на „Роден глас”. Така в края на 1989 и в началото на 1990 г. излиза един брой под тяхната редакция, а той е и последният. По този начин пражката колония, а това значи и цялата колония в Чехословакия остава без печатен орган. Тогава реших аз да се пробвам и от юни м. 1991 г. чак до април 1995 „Роден глас” издавах със собствени пари, но го четяха всички клубове в Чехословакия, а после в Чехия, след раздялата. Моите представи бяха скромни – бюлетинът да няма външен блясък, а да е съдържателен. Да се списва на патриотична база. Да обединява хората, да говори истината, да е критичен, но не и злобен. Да е възпитателен и да бъде търсен от всекиго. Сега съм приет за гл. редактор на „Роден глас”, който стана орган на БКПО... Тази история, скъпи слушатели, открих в брой 10-ти на „Роден глас” от 1995 г., написана е от г-н Йордан Балуров, благодарение на когото, въпреки скромния си външен вид „Роден глас“ оцелява в описаните тежки години – имах честта да познавам г-н Балуров съвсем за кратко и то само визуално, не съм имала възможността да общувам с него. Но от всичко, което е написал и от разказите на хората, става ясно, че той е бил не само интелигентен човек, но и личност с будна съвест и много остър, критичен език. Дали точно от неговата статия, или от друг източник тръгва историята на нашето списание – не знам. Но, когато през януари м.г., започнах да проучвам подробно богатия архив на списанието, стигнах до извода, че нямаме никаква информация за този „братиславски период“ и дори не знаем как е изглеждала в зората си нашата медия. Решихме, че е време да се потрудим, докато живите свидетели на цялата история не са си отишли завинаги. Свързах се с г-жа Деница Секуличка, председател на Българския културен съюз в словашката столица и получих адреса на г-жа Емилия Хрушикова, една от създателките и дългогодишен сътрудник на списанието. Тя положи наистина възрожденски труд, но успя да намери някои от първите броеве. Така, през февруари 2017, от Братислава пристигна първият брой на „Роден глас“, а нас ни очакваше огромна изненада – въпросният брой е издаден през юни 1971 г.!, т.е. нашето списание вече беше навършило 45 години, а историята му трябваше да се пренапише. Тази библиографска рядкост е притежание на г-жа Лора Добруцка, дългогодишен отговорен редактор на „Роден глас“. В уводната статия на този исторически първи брой, озаглавена „Нашите цели и задачи“, четем: „Българският народ, макар и малък, има свои синове почти по всички краища на света (…). Разпръснати сме по всички кътища на хубавата Чехословакия и се чувстваме като между свои. Въпреки това, всеки от нас е чувствал и чувства нуждата да се срещне със сънародниците си и на свой, роден език, да разменя мнения, да споделя радости и скърби. Тази естествена нужда (…) е една от причините за създаването на разни наши сдружения и организации“. Трудно ми е да опиша вълнението, което изпитах, разглеждайки тези пожълтели страници – едно е ясно – успяхме да постигнем нещо значимо, защото личностите идват и си отиват, но историята трябва да се съхрани! Иска ми се да направя достояние на слушателската аудитория част от спомените на първите, написани специално за юбилейната 45-та годишнина. Г-жа Емилия Хрушикова: „През 60-те и началото на 70-те години заприиждаха много българи-градинари вече и със семействата си, квалифицирали работници в различни отрасли, но и много студенти. Голям принос за всички беше и Българското училище в Братислава. Но нещо ни липсваше – организиран културен живот, живот, който да поддържа нашите традиции, обичаи, да ни сдружава. Избрахме Инициативен комитет и през февруари 1969 г. на Конференция, включваща българи от всички краища на Словакия, създадохме осем български клубове в по-големите словашки градове, като главният координационен клуб беше в Братислава. Следваше официална регистрация, изготвяне на Устав. Сблъсквайки се с най-различни трудности, ни „огря” идеята да си установим и регистрираме и Информационен бюлетин. Решихме и тръгнахме по „мъките”. Не, не беше лесно, тогава още имаше цензура, макар и негласна, но устоявахме, ходихме от врата на врата, помагаше ни и Генералното консулство, особено колоритният консул Недялко Славов, на когото трудно някой можеше да му откаже нещо. И така, на 17 декември 1970 г., Министерството на вътрешните работи одобри Устава на организацията Български културен клуб „Георги Димитров“, а след няколко месеца, след тежки „родилни мъки”, се „роди” всенародният ни „Роден глас“! Г-жа Лора Добруцка, отговорен редактор: „От първите крачки на „Роден глас” вече изминаха много години, през които спомените избледняват. А и повечето ентусиасти и инициатори на издаването му не са вече между нас. Това бяха предимно участници в Словашкото народно въстание или хора, лежали в затворите или концлагерите по време на Втората световна война. Аз бях определена за отговорен редактор на изданието – в тези години използвах моминското си име – Лора Неделчева. И нарочно не казвам, че съм била назначена, защото всички, които участвахме в подготвянето и списването на вестника (тогава това беше вестник), работихме без никакво възнаграждение. Просто, както се казва, от любов към Родината. (…) Тук трябва да добавим, че Славянският комитет поемаше всички разноски по издаването на „Роден глас”. Вярно, хонорари не се плащаха, но трябваше да се плати на печатниците, да се купят например билети за самолет, за да се придвижа по-бързо до Прешов – единствената печатница по онова време, където излизаха украински издания и имаха азбука. Днес, може би някой би се чудил, но това беше времето преди офсета, когато печатниците още използваха оловните букви. И те целите, както и ръцете на печатарите, бяха почернели и миришещи на олово. А издаването не беше лесна работа, защото печатарите не знаеха български и при преписването на текстовете, които им пращахме – по пощата, разбира се – допускаха много грешки“. Интересно е да се проследи развитието на нашата медия през годините, защото, ако днес „Роден глас“ грее от цветове, а изборът на хубави и качествени снимки се подразбира от само себе си, в началото на съществуването си списанието е предлагало малко и, естествено, черно-бели фотографии, а цветни са били само кориците и то не винаги. Ясно е, че този факт е свързан, както с финансовите средства, така и с нивото на развитието на техниката. В духа на времето са и подбираните снимки за тези корици – неизменно на тях присъстват комунистически вождове и това е не само нормално за онези времена, но даже и задължително. Редом с тях обаче е и ликът на Левски, изгледи от красиви кътчета на българската природа, образи на момичета в народни носии. Това, което обаче никога не се променя е родолюбивият дух на нашата медия, стремежът да съхранява нашата национална идентичност в тази чужда, но дружелюбна и приятелска страна. През 2007 г. „Роден глас“ е награден от българското министерство на културата с почетна грамота и плакет за принос в развитието и популяризирането на българската култура В настоящето, „Роден глас“ има разнообразни рубрики от всички сфери на живота и модерно графично оформяне, може да бъде намерен и на интернет страницата на сдружението-издател, както и във Фейсбук, което обяснява и засилващия се интерес към нашата медия. На кориците й греят картини на талантливи наши сънародници и са запечатани мигове от живота на Асоциацията на българските сдружения в Чешката република. Списанието се гордее с високото ниво на книжовния български език. Вече традиционно, като приложение към „Роден глас“, се издава и Български православен календар, илюстриран със снимки от родни църкви и манастири. В началото на октомври 2017 г. предаването „Между нас“ на Чешкото национално радио излъчи разговор с редакционния екип на списанието, по повод значимата му годишнина. „Роден глас“ започна, според новото си летоброене, своята 47-ма година – с обновени рубрики и разнообразни материали, в които всеки може да открие това, което го интересува – дано, по този начин се развива и занапред! За радио „Татковина” от Прага – Камелия Илиева Слушайте репортажа днес в рубриката на чуждестранните ни кореспонденти "Светоглед" на www.tatkovina.com, 28.03. от 15:00 ч. и на 29.03. от 03:00 ч. българско време.



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tatkovina
Категория: Забавление
Прочетен: 147176
Постинги: 107
Коментари: 21
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31