Прочетен: 1117 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2013 12:38
Здравейте приятели на радио Татковина.
Двудневното посещение на президента Росен Плевнелиев в Кралство Дания на 23ти и 24ти април имаше два основни акцента: дипломатически – за скрепяване на отношенията между двете страни и чисто прагматичен – за търсене на сътрудничество по въпросите на енергийната ефективност.
„Едно общество не може да стане богато като харчи, а като пести“, каза президентът по повод енергийната ефективност и опита на Дания в тази област на среща с българската общност. „Правителството в България падна не заради скъпата енергия, а заради лошата енергийна ефективност“, заяви още президентът пред българската общност.
Именно темата за енергийната ефективност беше и основна в разговорите на президента с министър-председателката на Дания Хеле Торнинг- Смит и датското правителство, както и използването на богатия опит и експертиза на Дания в тази област.
Президентът Плевнелиев посети най-големия комплекс в Дания с енергийно ефективни жилища Стейнльосе Сюд в община Егедейл и се срещна с кмета. „За мен е голяма чест да посрещна българския президент. Забележително е колко електричество и вода може да спести едно семейство в такова жилище, без да променя значително начина си на живот, заяви кметът на Егедейл Вили Елиасен за местния вестник Егедейл локал ависен. И още: „Надявам се, че българският президент и неговата делегация могат да използват видяното за нов тип жилищни комплекси в България. Ние сме на разположение да споделим опита, който сме натрупали“
Българският президент бе съпровождан от бизнес делегация, която участва в двустранен форум по въпросите за енергийната ефективност, организиран от Конфедерацията на датската индустрия.
По време на визитата си, президентът бе приет от датската кралица Маргрете Втора, както и от председателя на датския парламент Моенс Люкетофт.
По време на посещението президентът Плевнелиев откри археологическа изложба с последното намерено златно съкровище от Свещари в датския национално-исторически музей. На откриването слово произнесе заместник-председателят на датския парламент Бертел Хордер. Той подчерта, че България и Дания ги свързват много общи неща – и двете страни са членки на ЕС и НАТО, както и, че България има впечатляващо културно наследство. „Последният път, когато открих изложба на тема България“, си спомни Хордер, „беше в Музея на свободата в Копенхаген за спасяването на българските евреи“.
Президентът Плевнелиев продължи темата, като подчерта, че Дания и България са се борили за хуманността в тежките години на Втората световна война и са успели да спасят своите събратя евреи от геноцид. България се стреми да запази историческите ценности за следващите поколения. Дания е първата страна, в която съкровището от Свещарево се показва извън родината. Златните дарове са открити при разкопки край село Свещари, Разградско през ноември миналата година. На представянето им в Дания присъстваше и откривателят на съкровището проф. Диана Гергова. Златни накити във вид на гривни, диадеми и апликации ни позволяват да се доближим до погребалните практики и обредите на обезсмъртяване на тракийския елит от края на 4ти и началото на 3ти век пр.Хр.
На откриването на изложбата изнесе концерт датският вокален ансамбъл „Глас“, който изпълни композиция от български фолклорни песни, наречена „Мъдростта на птиците“.
Експозицията с българското съкровище може да се види в Националния музей на Дания до края на май т.г.
В сряда президентът Плевнелиев се срещна с българската общност в Дания в сградата, в която се помещава българското неделно училище. Президентът благодари на създателите на училището за тяхната всеотдайна работа и на посолството за оказаната подкрепа на училището. Той отговори на многобройните въпроси на българската общност, както за настоящата икономическа и политическа ситуация в навечерието на парламентарните избори, така и за необходимостта от инициативи в конкретни области, а именно туризма, малкия и среден бизнес, образованието, публичността на администрацията.
Всяка година в България идват между 70 и 100 хил. датски туристи, но те познават предимно черноморските ни курорти, а България може да предложи много повече туристически и културни забележителности, бяха единодушни и президентът и представителите на българската общност. За целта, посочи президентът, България с подкрепата на ЕС реставрира конкретни туристически обекти като Мадарския конник, пещерата Леденика и др., както и се акцентира върху инфраструктурата и достъпа до тези обекти.
Бяха поставени редица въпроси относно все още съществуващите пречки пред макия и средния бизнес в България и правораздавателната система, която все още не е достатъчно ефективна. В тази посока се работи от години и създаването на електронно правителство е една крачка напред в този процес. Електронизирането на услугите ще ускори административната работа и ще допринесе за повече прозрачност и намаляване на корупцията, смята президентът.
Представители на бизнеса изразиха и затруднението си да намерят достатъчно квалифицирани кадри, когато откриват работни места в България. Университетите бълват специалисти, но качеството на образованието сякаш девалвира през последните години. Президентът се съгласи, че конкуренцията между университетите не винаги е на ниво. Държавата субсидира университетите в зависимост от броя на студентите, но със създадената рейтингова система, в бъдеще ще може да се проследи и реализацията на тези студенти и това ще има положителен ефект върху конкуренцията между университетите. Ще се създаде и Иновационен борд, който да насърчава сътрудничеството между бизнеса и университетите.
На въпрос кога България ще стане част от Шенгенското пространство, президентът подчерта ролята на България като външна граница на ЕС и изрази надежда, че когато България се държи отговорно и изпълнява задълженията си на страна, която пази външната граница на ЕС, ЕС също ще подходи солидарно и партньорски към нас.
С послание за по-високо самочувствие и вяра, президентът се раздели с присъстващите.
За Радио Татковина от Копенхаген предаде Светла Живкова.
Тагове:
© Търси се ...
Парите на данъкоплатците. Има ли такова ...