Прочетен: 911 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2011 16:51
Здравейте, скъпи слушатели на радио Татковина! Аз съм Дарина Тонкова от Линц, Австрия и днес ще ви разкажа за едно прекрасно начинание- акцията „Коледа в Кутия“.
След падането на Николае Чаушеску англичанинът Дейв Кук решава да изпрати коледни подаръци за деца- сираци в Румъния. Той опакова плюшени играчки, лакомства и дрешки в кутии за обувки и ги раздава на бедните деца в нашата северна съседка.
21 години по-късно операцията „Коледа в кутия“ се превърна в най- голямата акция в световен мащаб за раздаване на подаръци на деца в неравностойно състояние.
Тази година кутиите от обувки, събрани в Австрия, Южен Тирол и Лихтенщаин, заминаха за България.
|
Общо 35 708 на брой са подаръците, събрани с помощта на „Коледа в Кутия“. Натоварени в 5 ТИРа, те поеха дългия път до България, за да направят Коледата на дечицата в неравностойно състояние по- усмихната, по- добра.
На 13.12 екип, воден от г-жа Герти Холцер излетя за България, където събраните в тук кутии бяха раздадени в домове за сираци, болници, училища, частни домове, църкви и на бедни хора от улицата. Съпътствани бяха от екип на австрийската национална телевизия, която ще излъчи репортаж за раздаването на подаръците.
Според статистиките България е най- бедната страна членка на европейския съюз. Средният доход на глава от населението е 320 евро, минималната работна заплата не надхвърля 50. Цените на стоките на пазара обаче не се различават от тукашните. Ежедневието за много семейства се е превърнало в огромно предизвикателство.
Ето какво разказва г- жа Евелин Раинхард, регионален мениджър на акцията за западна Германия:
„Това, че една малка кутия за обувки може да създаде такава огромна радост у бедните деца, все още ме кара да тръпна от вълнение. Особено интензивно изживях срещата си с деца от един ромски квартал в Средец. Там ме очакваха 15 дечица, които в мразовития зимен ден пяха песни за нас. Някои от тях носега прекалено големи за малките си крачета обувки, други бяха обути с джапанки. Децата не носеха нито шапки, нито шалове, нито ръкавици. Но ме гледаха с огромни очи, пълни с очакване. За раздаването обикаляхме от къща на къща, от колиба на колиба. Направиха ми впечатление счупените прозорци , които бяха заменени с найлони. За моя радост поне жилищата бяха отоплени. Отидохме при един баща, който ни чакаше пред вратата на дома си с шестте си деца. Най-малката му дъщеря, на 2 годинки, тичаше боса около нас. Стана ми жал за нея. Бях много щастлива, че нося подаръци за тези дечица. Те отвориха кутиите и се зарадваха на плюшените играчки , бонбони шоколади. В кутията на малкото момиченце имаше дори чифт обувки. „
Такива малки чудеса се случват често. Със сигурност дечицата са се зарадвали на играчките, шоколадите и дрехите, които са получили. Най-хубавото обаче е, че тези дечица са усетили, че някой се е сетил за тях.
Иска ми се чудеса да не се случват само по Коледа!
За радио Татковина от Линц предаде
Дарина Тонкова
http://www.geschenke-der-hoffnung.at/weihnachten-im-schuhkarton/empfaengerland-2011/