Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 15:54 - Директно от Чили предава Мирослава Петрова , кореспондент на интернет радио "Татковина"- АРХИВ
Автор: tatkovina Категория: Забавление   
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
0



image 


26.04.2011

                                       Как празнуват Великден  в Чили

Знаете ли че Чили е една от страните с най-много празнични дни в света-цели 16 ? Иначе са си разхвърляни в календара и като че ли човек не си дава сметка.Обичам си ги всичките празнични дни и макар да не съм вярваща с удоволствие си празнувам всичките 9 религиозни и седемте граждански празника ,защото това означава да сме си цялото семейство или на село и някъде другаде из тази дълга страна. Великден е винаги в петък,събота и неделя.Датата е винаги една инкогнита защото се мести из календара от година на година.

Когато имаме 3 свободни дни винаги се измъкваме от 6 милионния град както правят хиляди други хора.Повечето столичани са от Южно Чили и започват нескончаеми задръствания по магистралите.

 Две седмици преди Великден властите започват да контролират състоянието на мидите ,стридите ,рибите и всички морски дарове, защото традицията е да се яде риба в петък.Голям грях е да се яде месо.Ние отиваме в супермаркета вместо на рибния пазар където е по-интересно да се разхождаш и да гледаш всичките странни чудеса,които шават и ухаят.Купуваме конгрио-голяма риба ,която мажа ми нарича жив динозавър.С тази риба ,нарязана на парчета и с огромната глава спокойно плуваща в кипящата вода на тенджерата се прави много ценена рибна чорба.Даже поета, Нобелов лауреат,Пабло Неруда е написал известната "Ода за чорбата от конгрио".Нашите роднини от Юга никога не купуват тази риба и знаят че ние ще занесем.Ядат се много миди-сурови и с много лимон,себиче-нарязана на дребно сурова риба и скариди с лимон и кориандър. Чак в събота може да се захванат традиционните барбекю-та ,макар че по-религиозните не ядат месо до неделя.

 Когато бях учителка в България ,питах децата как са прекарали прзниците.И те винаги започваха:Ядохме кебапчета......Тоест храната е на първо място в празничните преживявания. Та и аз така започнах разказа за Великден в Чили.

 В петък и събота не се ходи на църква.Литургията започва в неделя ,когато Христос вече е възкръснал.

В последните 20 години под влияние на големия северен съсед се е настанила трайно традицията на шоколадовите яичица.Години наред,докато децата бяха малки ,купувахме кутии яичица и преди да събудим децата ги криехме из къщата.Това беше най-веселия момент на Великден,когато тичаха из къщи по пижами с кошнички в ръка.И аз тичах подир тях за да не стъпчат нашия домашен любимец -заека Ниехо.Сега вече са големи ,но си искат кутиите яичица и без да се щурат си ги хапват доволно.

 Най-любимия ми празник в Чили е свързан с Великден.Това е Quasimodo. Корените му се губят в 16 век в Испания,когато църквата решава ,че вярващите трябва да се пречестяват поне 1 път в годината.В Америка това е било особено важно и църквата избрала този ден да бъде първата неделя след Великден.Свещенникът трябвало да даде причастие на болните и тези които поради разстоянията или изолираността не можели да ходят на църква.Но понеже по пътищата имало разбойници ,вярващите предлагали на свещенника да го придружават на коне.

Сега Quasimodo се празнува в селата около Сантяго.Прави се шествие на коне,велосипеди,камионетки и коли.Конниците са с островърхи ,високи шапки или бели кърпи с жълт кръст отпред на челото и с бяла мантия с жълт кант.Гърбовете на конете също са покрити с бял плат.Движат се бавно по улиците й викат:Вива Кристо Рей.Развяват чилийски знамена и бяло-жълтото знаме на Ватикана

 

17.06.2011

 Когато чувате думата възрожденец какво си представяте? Един брадат чичко,които пише пламенни речи с гъше перо?

Възрожденския дух е нещо повече от това. Този дух е да си обичаш родината и да работиш за нея отделече,да разбираш въжделенията на българите ,пръснали се по света,да ги накараш да се почувстват обединени в малките си общности дори ако са между Андите ,Тихия океан ,пустинята Атакaма и Антарктида.

Този дух го почувствах с Валери Йотов,посланника на България в Чили и съпругата му Силва Йотова.

Техният ентусиазъм ни завладя ,за да представяме България на ежегодния международен,благотворителен панаир.Месец преди това обсаждахме какво да подготвим и седмицата преди панаира започваха Радините вълнения за опаковането на сувенирите,правенето на сладките и баниците.В тези съботно-неделни събирания работехме като на седянка-говорехме ,смеехме се,пържихме се под жаркото ноемврийско слънце,викахме и децата да помагат-по-малките да подреждат по кошниците сувенирите,а по-големите да правят групи на българския щанд във facebook и да канят приятелите си да ни посетят.

Няма да забравя първата година когато в 40 градусова жега с тежки народни носии продавахме кисело мляко в глинени панички,което Силва и Делфи бяха квасили предишната вечер.200 пъти, колкото бяха паничките, разказах как се прави киселото млякото.От тогава има чилийци ,които ми пишат и ми искат още закваска.

На следващата година, докато продавах кебапчетата давах рецептата.Като резултат-една седмица бях без глас и останалите българи де що ме видеха се смееха и ме питаха как се правят кебапчета.

Кой ще забрави великденските агнета навръх Андите и после същата вечер литургията в арабската православна църква,където Валери четеше на български части от Евангелието,където хорът ту пееше на гръцки,ту на испански и ту на арабски ,а аз се удивлявах на надписите на арабски под познатите икони.

 Що пеене на караоке на народни песни от Македония му пяхме на всяко събиране в резиденцията,що хоро изтропахме в горещите новогодишни нощи. Благодарение на техните усилия дойде българския театър “Кредо” на януарския фестивал Сантяго а Мил,празнувахме с Зуека и Нина,снимахме се до тях с надеждата да докачим малко от техния талант и се праскахме от гордост ,когато нашите чилийски приятели се кълняха ,че е най-оригиналното представление на фестивала.

Толкова много прекрасни моменти заедно в тези години на възрожденска работа,,където стана ясно, че за да се покаже обичта към България не са нужни големи суми,а големи сърца.

Така че ако чуете че Валери и Силва Йотови идват на мандат в страната, където живеете ,да знаете че отново ще почувствате България близка,топла,човечна и достъпна.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tatkovina
Категория: Забавление
Прочетен: 145094
Постинги: 107
Коментари: 21
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031