Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2011 09:33 - Директно от Китай предава Наталия Бояджиева- Продължение
Автор: tatkovina Категория: Забавление   
Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.08.2011 09:41


  

                                    НАНДЗИН – СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ

                                                                 Втора част

                                 ЮЕДЗИАН – НОВА КУЛА НА ШЕСТОТИН ГОДИНИ

 

             Градската стена от времето на династията Мин се е изтегнала около Лъвския хълм, висок 78 метра. В 52 – метровата кула на върха му са изложени реликви от онова време и други – в памет на Джън Хъ – първият китайски мореплавател.

         През 1360 г. Лъвският хълм е бил място на битка, която е проправила пътя на династията Мин. Мощта на 80 – хилядната армия под командването на бъдещия император Джу Юанджан е надделяла над 400 – хилядната войска  на Чън Иоулиан. Няколко години по-късно, през 1374г. Джу Юанджан (император Хону) решава да построи кулата Юедзиан. Той е съчинил поема за нея и е наредил много студенти да пишат по тази тема. За беда строителството й скоро било прекратено за неопределено време и кулата е съществувала само на хартия повече от шестотин години. Строежът  й отново започва през 1999 г. и е приключил за две години. Днес тя е един от най-важните обекти от националната база за патриотично възпитание със своя забележителен стил от династията Мин и класическа императорска направа.

       Докато изкачваме стълбите към кулата, ей такива усмихнати лъвчета – всяко различно – ни придружават от двете страни. Те са духове – пазители на старината. По ръба на стрехите се виждат фигурките на деветте превъплъщения на дракона, който пък е символ на императора. Точно под покрива блести орнаментна украса, изрисувана с познатата вече техника „златна диря”. Ръката на времето ни носи нагоре към върха, откъдето гледката към Реката е най-хубава. Сводестият мост на снимката е първият мост, прехвърлил Дългата река, сега призрачно изплувал от мъглата.

     Отминаваме приятелките, позиращи за снимка и множество още туристи. Потокът от хора е непрекъснат. На входа на кулата спираме, омагьосани от украсената с източен вкус фасада – кралско синьо, благородно червено и над всичко – споменатата  „златна диря”. Прекрачваме високия праг, потъваме в отдавна отминалия, но незабравен азиатски свят и дълго съзерцаваме богатството на вътрешната декорация. Императорските портрети крият зад строгите погледи разкази за кървави баталии и за нажежени страсти под източната маска на спокойствието.

   На втория етаж радва окото изложба на съвременно и традиционно китайско изкуство – акварели и калиграфия; загадъчно се усмихват изрисуваните речни камъчета – яйца.

   Специална зала е посветена на Джън Хъ – първият китайски мореплавател, изследовател, дипломат и флотски адмирал. Така както ние учим имената на европейските мореплаватели и техните открития, така и за китайците е славно името на техния откривател, първи стигнал до бреговете на Африка и направил я позната за азиатския свят. Джън Хъ е имал голямо количество от огромни кораби – много по-големи от всеки дървен кораб в историята. Те са строени в Лондзианската корабостроителница на юг от Лъвския хълм и са плавали по Яндзъ и в морето направо от там. Адмиралът е командвал флотилия от 62 големи и двеста по-малки кораба. С нея той е направил седем експедиции в Индийския океан, наричан от китайците Западния океан от 1405 до 1433 г. – по-рано от Магелан и Колумб. В чест на тези пътувания император Джу Дъ е наредил да се построи храмът Дзинхай и двореца Тианфей в западната част на Лъвския хълм. В последните си години Джън Хъ е живял в този дворец и е отглеждал разнообразни редки растения, които е донесъл от чужбина.

    Спираме пред макета на неговия кораб, който е бил дълъг 138 метра и широк 56 метра, с девет мачти и дванадесет платна. Той е бил най-добрият в своя клас в историята на корабостроенето по онова време, твърдят китайците. И днес платноходът е с впечатляващи размери и може спокойно да се конкурира със съвременните кораби – това е и експертното мнение на съпруга ми, специалист в този бранш.

   Всичко е относително, както отдавна е установено. Докато нашите прадеди в Европа са се наричали с гордост,  и с право Стария свят и са търсили Новия свят през океана, далеч на Изток други хора са се наричали с гордост, а и с право Стар свят и са търсили нас, европейците като Новия за тях свят...

    Умили ни трогателното „откритие”, гравирано върху метална табелка до макета: „Много императори са знаели, че „водата може да носи кораба, а също и да го преобърне”. Следователно „Корабът е носен от водата” тогава се е смятало за извод, от който корабоплаването става лесно и гладко. Второ, това е знак, че корабът не може да плава без вода”.

    Законът на Архимед, открит около 250 г.пр.Хр., е нямало как да достигне до тези далечни земи. Китай е вървял по свой път на развитие – разцвет са получили философията, поезията и военните науки, а корабостроенето е трябвало да чака още дълго...

     Ето как е бил строен корабът на Джън Хъ – фреската е част от порцелановия стенопис, висок тринадесет и широк осем метра. Направен е в Дзиндъджън – град, известен с изящния си порцелан, а са го изрисували художници от Нандзинския университет по изкуствата – в прослава на делото на великия мореплавател. Заема една от стените в централната зала. Цветовете са нежни, меки и някак приказни, излъчват светлина, въздействието му е омагьосващо...

   Светът е създаден от Бог, всичко останало – от китайците... Във всяка шега има известна истина, мисля си, докато разглеждам щанда със сувенири, представящи характерни елементи от китайската култура. Купуваме си няколко изписани ветрила и тръгваме обратно. Слизаме по стълбите – отвисоко градът е скрит зад воала на мъглата, но и така се усеща могъщото му дихание. Постепенно уличният шум ни поглъща и ни връща в реалността, а тя ни напомня, че сме пропуснали обяда...

   Не се престрашихме да опитаме прехвалената нандзинска супа от кръв, патешка  (малко вампирско ни се видя) – не ни стигна до там приключенският дух. За момента ни се отщя китайска кухня и заложихме на баналната пица – за нас нещо познато, за местните хора – твърде екзотично все още. Скромно помолихме шофьора на таксито да ни закара до някоя пицария, а той ни погледна преценяващо и, кой знае защо, реши, че за нас е достоен само Шератон! След малко седяхме вече в един от луксозните ресторанти на нандзинския Шератон на по пица и чаша вино...

 

       А утре ни очаква Президентският дворец!

 

 

                                                                                          Наталия  БОЯДЖИЕВА


image


image

image

image

image

image

image(

image

image

image

image

image

Следва трета част



                                    НАНДЗИН – СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ

                                                                (трета част)

                                                     ПРЕЗИДЕНТСТВОТО

 

    „Няма смесване на култури в Нандзин, както е в други метрополиси по света. Културата е една – китайска” – мислех си допреди да видя Президентския дворец. Той е построен до реставрираната правителствена сграда от времето на династията Цин, просъществувала повече от шестотин години. В музейния комплекс в съседство се издигат постройки в китайски и в западен стил – всяка със своя идентичност и историческо значение. Той се състои от три части – сградите на бившето националистическо управление и на президентското правителство са в центъра; на запад са разположени канцеларията на временния президент Сун Ятсен, Секретариатът, Западната градина и Щабът на главното командване, а на изток – Мемориалният храм Тао и Лин и изложбата на културни реликви и документи от резиденцията на Лиандзианския вицекрал. Живописен парк в традиционен китайски стил отморява погледа сред всички тези строги и тържествени постройки. Днес комплексът е отворен за света като Нандзински музей на китайската нова история.

      Солидната крепостна порта в западен стил е построена на мястото на древната след формирането на националистическото правителство през 1929 г. Трите арки се затварят с железни решетъчни врати, внесени от Франция. Каменните лъвове – пазители от двете й страни са свидетели на много важни събития от китайската история.

      Влизаме в просторен двор, в дъното на който порта с висок праг в познатия ни вече стил ни отвежда из тайните лабиринти на властта. През династията Мин това място на два пъти е било дом на палати на благородници, а по време на Цин династията тук е била канцеларията на вицекраля на Лиандзиан. Властниците от различни епохи са си харесали това убежище и то е претърпяло множество метаморфози през вековете.

     Китайците обичат да онагледяват с картини и скулптури важните моменти от своето минало. Така и  чужденците добиват представа за мистериозните личности, стояли начело на страната.

      Тръгваме от 1853 г., когато тайпинските селски революционни сили, водени от Хон Сиуцуан (китайският Ивайло), окупират Нандзин (тогава Тиандзин) и установяват режима, наречен Кралството на небесния мир. Дворецът е разширен и превърнат в палат за Хон – Палатът на Небесния крал. Историческите документи говорят, че той се е усамотявал в палата, рядко е излизал навън и е прекарвал много време в писане, рисуване и калиграфия. Това са подобаващи занимания за истинския мъж – според конфуцианския идеал мъжът трябва да е философ и поет преди всичко, за спорт и физическа сила не се споменава...

     От този стар кладенец са черпили питейна вода за хората, обитавали кралската резиденция по време на Тайпинското Небесно кралство. Питейната вода и днес е проблем  за Китай. Водата от водопровода не се пие – и в домовете, и в учрежденията се ползва бутилирана вода от апарати.

    Това е мястото, където Небесният крал е преглеждал официалните документи и е обсъждал държавните дела.

    През 1864 г. войската на император Цин си възвръща Нандзин. Главнокомандващият Джън Гуофан наредил повечето от дворцовите сгради да бъдат срутени до основи и на тяхно място били издигнати нови – канцеларията на генерал – губернатора в съответствие с правителствения протокол.

    След революцията Синхай от 1911 г. Сун Ятсен полага клетва в Двореца като временен президент на република Китай, това е първият републикански режим в страната. Скоро Китай навлиза във военна диктатура и дворцовият комплекс официално не се използва до 1927 г., когато Северният поход на Куоминтан (КМТ – най-старата политическа партия в страната, основана от д-р Сун Ятсен) превзема Нандзин и превръща Двореца в щаб на националистическото правителство.

     Преди японците да окупират Нандзин през Втората китайско-японска война (1937 – 1945 г.) председателят на националистическото правителство Чан Кайши отвежда министрите в Чончин и сградата е превзета от Уан Дзинуей, който сътрудничи на японците. След японското отстъпление през 1945 Чан Кайши се връща у дома (той е родом от Нандзин).

    Наричали са я Портата на китайския еднорог, защото от двете й страни е стоял по един каменен еднорог. Червената порта обикновено била затворена и се е отваряла само за да мине Чан Кайши. Останалите хора са влизали през страничните врати. Така се подчертавало достойнството на президента. Лидерът открай време, та и досега, е заемал много по-почетно място в живота на хората в сравнение с европейските страни например, отношението към него е подчертано раболепно...

    „Родина, родители, закон, добро сърце и любов” – това е, в което вярва китаецът и което беше написано на плакат в приемната на президента.

     Конституцията на република Китай е приета през 1947 и щабът на националистическото правителство е преименуван в канцелария на президента.

   Към края на Китайската гражданска война (1949 г.) комунистическите сили превземат Нандзин и Народноосвободителната армия го „освобождава”. Правителството на Чан Кайши забягва в Тайван и Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република със столица Пекин. През 1980 г. Дворецът е превърнат в музей.

    Това е кратката история на Президентството, зад чиито стени през вековете са решавани съдбите на милиони хора. Вниманието към различните управници е еднакво подчертано и толерантно, никой не е потънал в сянка само защото е бил враг на сегашната власт.

     След сериозния и агресивен свят на политиката навлизаме във вековната Западна градина. Несравнимо е удоволствието и чувството на умиротворение от разходката в китайска традиционна градина. Тези живописни творения с древна история целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките и вечната божествена хармония на природата. Скали, вода, мостчета, кръгли арки в градинските стени и павилиони са сред най-популярните елементи на класическата градина на висшата образована класа.

    Край водното огледало решат косите си плачещите върби, олицетворяващи животворното начало ян; зад тях са пръснати в привиден безпорядък тополи, магнолии, бамбук, сливи, праскови и още непознати дървета и храсти. Цветовете на флората са сдържани, вниманието е привлечено преди всичко от формата на растенията и играта на светлината и сенките. Камъкът е специално подбран и се издига така, че човек да може да му се наслаждава от всички страни. Той е миниатюрно изображение на природата и е широко почитан от древни времена. Камъкът не може да изкаже емоция като поемата, нито да изрази идея като картината. Но мисълта, чувството, дори мечтата могат да се открият в камъните, потънали в покой и мълчание. Съзерцавайки ги, вие ще  развиете ума си и ще моделирате темперамента си. Можете да им се възхищавате и да ги събирате като творби на изкуството. Те могат да ви носят непрекъснато огромна радост и да ви помогнат да осъзнаете истинския смисъл на живота. Китайците мислят така и в новото строителство задължително се предвиждат и камъни за украса – един голям като скала или група по-малки по алеите между блоковете.

     Творческата интуиция и възвишената поетично мислене са задължителни качества на човека, който оформя градината – място за отмора, за изучаване на поезия, за романтични преживявания – духът на Китай.

   Като столица на десет династии Нандзин е на първо място на Югоизток със съчетанието на градски мащаби, стара култура, елегантност и героична история. Излизаме неохотно от това вълшебство и се отправяме към летището. Следващият ни полет е за Сиан – Осмото чудо на света!

 

image

image


image


image


image


image

image


image

image

image

image

КРАЙ

                           

                                ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ФЕНЕРИТЕ!


        Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша... Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.

       Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г. сл. Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар – с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари.

    Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти. Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията – танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни... Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега. Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър – гледката е вълшебна. Вдясно –  пързалка за шейни, покрита с изкуствен сняг. Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка – Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, голям корейски магазин за сувенири... Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна.

       Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха.Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари, действа... Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди. Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците – пролетния!) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който познае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне. Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: „Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи...”   Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи!   Акцентът на празника са, разбира се, фенерите – преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми – например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност. Правят се буквално от всичко – дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече – и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.

      „Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите – предложи благоразумно Сун. – А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)”. Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват  бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как – с пиратки и фойерверки – любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, а канонадата стана вече неспирна – от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията. Цялата „артилерия” е на крак! Илюзията е пълна – на бойното поле сме. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.

    Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от новата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си  през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник.

    На мен повече ми харесва друга легенда – за красивата девойка Юан Сяо. Откакто била постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била  виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината.

    На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също – че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: „ На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост”.

    В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: „Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!”

    Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: „Богът на огъня обича да яде танюан  (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта.”

    Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.

    Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника „Средата на есента”...                                            

          
Наталия БОЯДЖИЕВА

                                                                        


 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tatkovina
Категория: Забавление
Прочетен: 144980
Постинги: 107
Коментари: 21
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031