2011.07.27
В рубриката "Светоглед" на интернет радио "Татковина" кореспондентът ни в Германия Ваня Велкова ! Чуйте за проведения скоро Фестивал в Дом за деца, лишени от родителска грижа "Катя Ванчева", в село Широка Лъка, област Смолян.

Скъпи слушатели,

В различните  предавания на радио „Татковина” сме говорили за училищата, за българските училища зад граница, но до момента не сме разглеждали темата за домовете за деца в България. Затова в днешното предаване бих желала да Ви запозная  с дейността на Дома за деца, лишени от родителска грижа „Катя Ванчева”  в село Широка лъка, област Смолян. Широка лъка е исторически архитектурен резерват, разположен в красивата Родопа планина. През 1968 г. в селцето е основан Дом за деца и юноши, който със заповед на МОН през 2001 г. е преобразуван в Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа „Катя Ванчева”. Г-н Станислав Шиков, директорът на Дома, ми разказа, че в момента децата са 50, на възраст от 7-18 години. Разпределени са в групи:  деца с постоянна грижа; деца със седмична грижа. За отглеждането, възпитанието и образованието на децата се грижи екип от 23 души, сред които има учители, социални работници, възпитатели, психолог, медицински доброволец, трудотерапевт, доброволец от Корпуса на мира в САЩ и други. Дейността на служителите в Дома е изцяло насочена към отстраняване на факторите, водещи до социални дефекти, както и на източниците за психически травми и напрежение у децата. Децата живеят в апартаменти, спалните помещения са оборудвани, към всеки апартамент има изградени санитарни възли. Институцията разполага с интернет-връзка, обзаведена е компютърна зала, в която възпитаниците получават компютърни умения и изучават английски език. Извънучилищната дейност на дома е обхваната от проекти. Един от тях е проектът с фондация за култура „Ден Гри” в София. От 2002 г. досега, с тази фондация Домът провежда „Лятна театрална академия за деца риск”. Академията се е превърнала в традиция. През тази година тя беше открита на 27 юни и в продължение на три седмици 25 млади артисти, включително и от европейски страни, занимаваха децата по интереси и бяха разпределени в следните ателиета: калиграфия бойни изкуства йога монтиране на сценично пространство театър танци изработване на маски и кукли карнавални шествия фотография  и други. Закриването на Лятната академия беше отбелязано с фестивала „Китайски легенди”, който се състоя на 16 юли. На този ден децата представиха наученото и изработеното в рамките на 20-те дни. Фестивалът, на който бях поканена да присъствам, се превърна в незабравим празник. Децата и гостите прекосиха континентите и извършиха едно приказно пътуване из митологията на Тибет, Китай и далечна Монголия.  Присъстваха както деца от различни домове в България, спонсори, така и гости от България и чужбина, кметството в Широка лъка, община Смолян. Чрез радио „Татковина” директорът на Дома, г-н Шиков, отправя поканата си към всички деца, български съграждани и гости от чужбина да присъстват на следващия 10-ти юбилеен Фестивал в Широка лъка, който ще се състои през юли 2012. г. Заповядайте, за да насладите на песни и танци, да усетите радостта на децата и родопското гостоприемство! Уверявам Ви, че дълги години ще живеете със спомените от този ден.  Имах удоволствието да се запозная и разговарям с едно много мило и интелигентно момиче, възпитаник на дома за деца в село Широка лъка. Името му е Мария Санчева. Тази година тя, както и Павлин Владимиров, са били зрелостниците на дома. С помощта на организацията „Мисис България” двамата получават своя абитуриентски бал от  мечите. Мария с радост ми сподели, че на 29 май в резиденция „Бояна”, г-н Георги Първанов, е приел за официален прием 272 деца от 56 дома в България. Приветствията, богатата културна програма, срещите с връстниците, ще останат незабравим спомен. Когато попитах Мария: Какви са плановете й за бъдещето, те смело ми отговори: Знаете ли, аз бих искала да продължа образованието си в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Мечтата ми е да следвам „Социална педагогика”. Пожелах на Мария много успехи в учението и живота.  Бях силно впечатлена и от г-н Светослав Шиков, директора на дома в Широка лъка. Разказвайки ми за проектите, с които се ангажира, намирането на спонсори за летни лагери, академии, ремонт и модернизиране на дома, бих могла да кажа, че той е един изключително отговорен човек, изцяло отдаден на децата делата в дома. Говорейки с мен, той с усмивка назоваваше имената на децата и разказваше подред за техните успехи.  Мисля си, че г-н Шиков е щастлив човек, защото щастливите, добрите хора са усмихнати. Сигурна съм, че той всеки ден събира усмивките на малките и големи деца от дома и ги носи непрестанно със себе си. А какво по-голямо щастие от това- да даряваш на деца без родители обич, да ги обграждаш с грижовност, а те да ти се отблагодаряват с усмивка! За Вас, предаде  Ваня Велкова      

2010-10-06   С какво е известен  немския град Любек и кои са местата, които задължително трябва да видите там?  Отговорите от кореспондента ни в Германия Ваня Велкова, в рубриката “Светоглед “на предаването “Шарена стомна”.   Здравейте, скъпи слушатели на радио „Татковина”!  Приемете моите поздрави от Северна Германия! Докато те пристигнат до Вас, с най-голямо удоволствие бих искала да Ви разкажа за прекрасния немски град Любек, наречен още „Врата към  Севера” или „Градът на седемте кули”. Град Любек се намира в провинцията Шлезвиг-Холщайн, в Северна Германия. Той е пристанище на Балтийско море, близо до устието на река Траве. Населението му наброява около 214 000 жители. Името на града произлиза от славянската дума „любица”.  Любек е основан през 1143 г. на мястото на бивша славянска крепост, за която съществуват данни, че е датирала още през 819 г..  Още някои интересни данни за историята на града: През 13 век Любек става член на „Ханзе”-това е бил съюз за търговско сътрудничество между десетина града, намиращи се в Северна Германия. В продължение на няколко века градът е член този „Ханзе”-съюз. През тези години градът бележи своя разцвет. През 1340 г. кайзер Лудвиг дер Байер регламентира правото в Любек да бъдат изсичани златни монети. По това време Любек е единственият немски град, ползуващ се с това правомощие. В периода от време 15-17 век в Любек биват построявани редица църкви и манастири. Същевременно с това градът води войни с Англия, Дания и Швеция.  В началото на 19 век за кратко време Любек се намира под френско владичество. През 1942 г. Любек е бомбандиран и отчасти разрушен. През 1945 г. градът е завладян от британски трупи. Във времето 1945-1948 г. към Любек се стичат над 90 000 бежанци. През 1976 г. Старият град Любек е поставен в списъка на Юнеско. А сега: Как можете да достигнете до Любек? Град Любек се намира на 68 км от Хамбург и с влак от Хамбург само за 40 минути пристигате в Любек. Влакове има на всеки половин час, а билетът в едната посока е 10 евро.  Градът не е голям, но в него за един ден бихте могли да направите чудесна екскурзия.  Какво можете да разгледате: Стария град Любек с невероятно красивите къщи в северногермански стил;  „Портата Холстен”;  катедралата; църквата „Якоби”; църквата „Свети Петър”; площада пред Кметството.  Също така можете да се разходите и с корабче по реката, както и да посетите къщата „Буденброкови”. Къщата музей свързваме с писателя Томас Ман и известната му книга „Буденброкови”, за която му е присъдена Нобелова награда. Може би в този момент ще попитате: Но с какво най-вече известен град Любек? Ще ви отговоря веднага: Любек е световно известен с производството на марципан. Този сладък деликатес е гордостта на града в продължение на повече от 200 години. И до днес предприятието е семеен бизнес, който се предава от поколение на поколение. Рецептата за производство е непокътната и напълно автентична.  Когато сте в Любек, е задължително да посетите магазина и кафето „Нидереккер” (Niederegger), за да опитате марципановите деликатеси. В същата сграда, намираща се в на централната търговска улица, е и Музеят на марципана. А сега аз привършвам моя разказ за град Любек, за да отворя кутията с марципан и си подсладя. За Интернет радио „Татковина” предаде от Хамбург   -   Ваня Велкова.         2011-04-21   В рубриката "Светоглед" на предаването "Шарена стомна" кореспондентът ни Ваня Велкова ще ви разкаже за предстоящия Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ, който ще се състои в Чикаго на 30.04. и 01.05.2011 г.       2011-06-08   "Университет Оксфорд"- кореспондентът ни, г-жа Ваня Велкова, разказва за един от най-старите университети в света.Слушайте днес в 14.25ч. рубриката "Светоглед" на предаването "Шарена стомна", от Оксфорд.   УНИВЕРСИТЕТЪТ В ОКСФОРД   Уважаеми слушатели на Радио „Татковина“, Предполагам, че всички от Вас, които са ученици, студенти или кандидат-студенти, сега, през юни, са в изпитен стрес или в студентска изпитна треска. Изпитите са част от обучението. Чрез тях се проверяват знанията, удостоверява се степента на владеене на учебния материал.  Сигурна съм обаче, че за повечето от Вас няма особени изисквания към облеклото, с което да се явите на изпита. Дрехите подбирате съвсем свободно. Това далече не е така за студентите към университета в Оксфорд. Те не биха могли да си позволят да отидат на изпит, облечени с дънки, копринени рокли или официален костюм. За тези студенти дрехата за всеки изпит е регламентирана, а тя е - черна пола за жените, съответно - черен панталон за мъжете, бяла риза и за всички - черната дълга мантия. Мисля, че ще Ви бъде също интересно да узнаете и една подробност, а тя е, че за всеки свой изпит в университета в Оксфорд мъжете са задължени да носят забоден на черната си мантия свеж бял карамфил, а жените - розов карамфил. Повярвайте ми, че разхождайки се из Оксфорд, навсякъде срещам тези униформени студенти. За съжаление, българин не видях, но разполагам с информации, че в университета в Оксфорд има няколко български студенти, както и няколко ученици, обучаващи се в колежите, равнозначни на българските гимназии. Ето, че и тук българите разнасят славата на своята страна. Какво си представяте, когато чуете думата „Оксфорд”?  Може би пред някои от Вас се появяват картини от сградите на старите английски колежи, пред други - униформените студенти с книги под мишница, пред трети - огромните библиотеки? Намирайки се в Оксфорд, позволете ми съвсем накратко да Ви поднеса една интересна информация. Градът е разположен река Темза и се намира северозападно на 90 км от Лондон. В него живеят около 160 хиляди души. Градът се слави с „Университета Оксфорд”, който е едно от най-старите и най-реномираните учебни заведения в света. Университетът се състои от 38 колежа. Първият колеж, наречен „Юниверсити колеж”, е основан през 1249 г. и е наследник на манастирските училища, съществуващи в Оксфорд още през 12 век.  Университетът се разраства неимоверно бързо по времето на крал Хайнрих Втори, който тогава забранява на англичаните да посещават университета в Париж. Наред със „Сорбоната” и университета в Болоня „Университет Оксфорд” остава в историята като един от трите най-стари университета в Европа.  След силни разногласия между управляващите университета и жителите на Оксфорд, през 1209 г. към град Кембридж се отправят многобройни студенти и преподаватели. Случаят е повод там да бъде основан друг университет под името „Университет Кембридж”. В днешно време двата университета: в Оксфорд и Кембридж са известни под наименованието „Оксбридж”. До 1878 г. в „Университет Оксфорд” жените са нямали право да следват. През тази година е основан първият женски колеж, последван и от други. Едва обаче от 1920 г. насам академичната степен на жените, завършили Оксфорд, се уеднаквява с тази на мъжете. Сега 40 процента от броя на студентите в университета в Оксфорд са жени. Броят на жените-преподаватели е едва 19 процента. Университетът в Оксфорд извършва прецизна селекция на кандидатстващите за студентско място. Конкуренцията е на световно ниво. Системата за избор се състои от интервюиране на кандидатите от техните потенциални преподаватели по избраната специалност. Поради това, че половината от кандидат-студентите са випускници на английските частни колежи, с което се ограничава достъпът до университета на ученици, завършили страндартно общо образование, „Университетът Оксфорд” е остро е критикуван.  На практика „Университет Оксфорд” представлява федерация на колежите, които са самоуправляващи се единици, с обща централна администрация начело с вице-канцлер. Във всички факултети се извършва научна дейност. Девизът на университета в Оксфорд е: „Dominus Illuminatio Mea”, което означава „Господ е моята светлина”.  В университета в Оксфорд са били обучавани личности като: Оскар Уайлд, Адам Смит, Байрон, Маргарет Тачър, Бил Клинтън, Тони Блеар, кралят на Йордания- Абдула и много други. Забележителност на града е и Университетската библиотека. Създадена е преди 400 години и е най-старата във Великобритания. В библиотеката се съхраняват над 11 милиона книги. Ако пътувате към Лондон, отскочете непременно до Оксфорд, за да се потопите в Средновековието и английското студентство. Дори и за един ден вие бихте могли да се насладите на невероятната архитектура и подддържаните в перфектно състояние колежи.  Ще имате възможност отблизо да се запознаете и с английската история.  Казват, че Великобритания е страна на традициите и образованието. Аз самата бих го потвърдила.  С поздрави от слънчевия Оксфорд и пожелание за много успехи, за Вас предаде  Ваня Велкова