Постинг
17.08.2011 13:59 -
Директно от Будапеща, Унгария предава Светла Кьосева , кореспондент на интернет радио "Татковина"- АРХИВ
Автор: tatkovina
Категория: Забавление
Прочетен: 1007 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2011 16:05
Прочетен: 1007 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.08.2011 16:05
2010-07-14 13 национални и етнически малцинства живеят в Унгария.Какво се случва в Дружеството на българите? Подробности от Светла Кьосева, която ще ви разкаже и за предстоящите местни избори в страната. Здравейте слушатели на Интернет Радио Татковина. Аз съм Светла Кьосева от Будапеща През октомври в Унгария предстоят местни избори. Този факт е интересен и от гледна точка на българската общност тук, тъй като едновременно с местните органи на властта се избират и официално признатите органи на българската общност – местните български самоуправления. Те същестуват от 1994 година, след като година по-рано бе приет Закона за малцинствата. Според него в Унгария живеят 13 национални и етнически малцинства, които имат над 100 годишно организирано присъствие в страната. Сред тях са и българите. Всяко селище, в което живеят българи, може да избере свое четиричленно самоуправление, чиято задача е да защитава правата на съответното малцинство и да организира програми, насочени към запазване на идентичността му. Голяма част от българите в Унгария живеят в Будапеща и нейните околности, както и в другите големи градове в Унгария – Мишколц и Печ. На предишните избори през 2006 г. бяха създадени 30 български самоуправления в цялата страна, ръководителите на общността в изявленията си изразяват надежда тази година този резултат да се повтори. Функционирането на самоуправленията се гарантира от държавата, която ги финансира, но те могат да получат средства и от местните общини. С тях българската общност осигурява програми за всички възрасти и интереси, подпомага издържането на собствените си институции – Културен дом, Училище, Църква, Театър, Танцови състави, периодични издания и др. Главната българска организация тук е Дружеството на българите в Унгария, преобладаващата част от кандидатите са членове на Дружеството или са подкрепени от него . Условията за изборите са съобразени с факта, че много от населяващите страната малцинства живеят разпръснато и малко са селищата с голяма концентрация на представителите на едно малцинство. Ето защо през първия етап, който завършва на 15 юли, се извършва регистрация на малцинствата. Всеки, който се чувства българин, има унгарско гражданство и иска да участва в изборите, може да се регистрира в съответната община. Навсякъде, където има най-малко 30 регистрирани представители на малцинството, трябва да бъдат проведени избори за местно самоуправление. След успешното провеждане на изборите и учредяване на местните самоуправления се провежда втори етап на изборите, за да се изберат областните и републикански самоуправления за всяко малцинство. Така че за българските организации и летните месеци са изпълнени с предизборни вълнение, организиране на хората по места, синхронизиране на дейността на различните институции, за да може българската общност да създаде оптималния брой свои местни органи, на които да се опира в по-нататъшната си работа. Пожелавам на всички весело лято, приятна отмора и набиране на енергия за следващите месеци, когато ни очаква и по-напрегната работа. За Радио Татковина от Будапеща предаде Светла Кьосева. 2011-06-09 В рубриката "Светоглед" на предаването "Шарена стомна" чуйте впечатленията на кореспондента ни от Унгария-Светла Кьосева за проведената VII Световна среща на българските медии. Тази години за домакин бе избрана Холандия. Здравейте слушатели на Интернет Радио Татковина. Аз съм Светла Кьосева от Будапеща Седмата световна среща на българските медии тази година се състоя в Хилверсум, холандски медиен център от 20-те години на миналия век насам. Срещата намери отражение в българските медии, но навярно не е излишен и един личен поглед към нея.
Денят на откриването, 26 май, вместо с очаквания студен холандски дъжд, започва слънчево. Точно в осем два автобуса българи от цял свят (ако сме по-точни – от Европа и Северна Америка) се отправяме от Хилверсум за Хага. Гроте керк или Голямата църква е стар и красив храм в холандската столица. Тук се открива Седмата световна среща на българските медии. Самото откриване не отнема много време. Миниатюрната Елица Тодорова оглася с цялата си енергия чистите очертания на готическия храм. Бойко Борисов седи самотен, без партньор от холандска страна. Следобед започва работата по панели. Без официозно присъствие (министри и други), разговорът се завърта доста смислено. Официалният гост фокусира върху себе си цялото внимание, изкривява енергията на множеството в своя посока като магнит, утвърждава илюзията, че добрият министър ще реши всичко и не е необходимо личното усилие на всеки (освен да се добере до съответния фактор). Оставени сами на себе си разполагаме с много по-голям шанс неволята да ни поучи. Конструктивизмът стига дотам, че предложението да се закрие Държавната агенция за българите в чужбина се приема с ръкопляскания. На неговия автор моментално се лепва прякорът Ликвидатора. А какво се прави по света? Добрият пример започва с една гайда – на Пламен Пенев от Испания, професионален музикант, който заедно с двама свои колеги печели проект, в рамките на който трябва да направят в Мадрид 100 концерта с български фолклор. Вече са преполовили задачата. Целта им е да се преодолее лошият имидж на българина и Европа да опознае новите си съседи. В испанската столица живеят 37 000 българи. Често срещат и български деца в училищата, където изнасят концертите си. Мнозина не знаят нито езика, нито от кой край са в България. Ала когато чуят как съучениците им възторжено ръкопляскат на непознатите и трудни български ритми, изпитват чувство на гордост. Друг пример за изобретателност на българите в Испания е решението им, наред с български вестник, да издават и румънски, за да направят предприятието си рентабилно. И още: българска актриса популяризира със спектаклите си страната ни в Италия, проект културни посланици прави телевизионни предавания за известни българи в австрийската столица, около медийните центрове се изграждат културни средища, нерядко свързани и с българските училища. Битието в чужбина изисква специални усилия да предадеш българското на децата си. Понякога и да има желание, няма покритие – какво да разкажеш, какво да изпееш, как да заразиш, ако сам не знаеш? Ако си самотен, как ще създадеш усещане за общност? Често наивните усилия избиват в нихилизъм или в убеждението , че „всичко българско е най-хубаво, най-древно и уникално” (няма защо да се чудим, ако не ни вярват). А когато ни хвали чужденец, си е съвсем друго. И тук ни бяха довели симпатичен холандец с приятелка българка, който живял година и половина в България и успял да види и добрите й страни. Публиката се вкопчи в горкото момче като за сламка: какво е направил, какво ще направи за България, какво смятат неговите приятели за страната ни, как му помага неговата държава. Крайният извод е, че само смесените бракове ще спасят България. На следващия ден панелите продължават. Диапазонът на деня се разпростира от горчилката, натрупана у действащите журналисти, до позитивния тинкинг на пиарите, за да се увенчае с „Чудесата на България”. Чувствам се като панел без врати и прозорци. Мятам се между твърдението, че България всъщност не съществува и гордостта, която трябва да изпитам от десетте чудеса на Стандарт (била съм на всяко едно от тези места и съм чувствала древността и красотата им), но още по-доброто послание е, че в България съществуват журналисти, които възприемат страната положително. Това потвърждение си беше необходимо в края на днешния ден. Ден трети. Последен ден на срещата. Събитието е, че се обяви създаването на Портал на българските медии по света. На него се възлага не само да събере на едно място информацията за българите по света, а и да реши финансовите проблеми на медиите им, като привлече рекламодатели. Умилостивиха ме с това, че на първа страница бе сложен „Хемус” (като последно добавен към сайта), но колкото и да съм скептична, симпатичното е, че сайтът е резултат на усилието на неколцина български журналисти от САЩ и Канада, които от години наред пледират за това. Намерили са частна фирма, която е поела началния риск, виждайки се по-късно като посредник в рекламната дейност. http://bgmediaworld.com/ Сбогуване, до нови срещи и т.н. Имаме вече и приятели и с нетърпение очакваме да се срещнем и догодина. За Радио Татковина от Будапеща, Светла Кьосева. 2011-07-04 В рубриката "Светоглед" на предаването "Шарена стомна" кореспондентът ни в Унгария Светла Кьосева разказва, как рухва 93 годишна традиция!Закриват българското държавно училище "Христо Ботев" в Будапеща.
Здравейте слушатели на Интернет Радио Татковина. Аз съм Светла Кьосева от Будапеща Като мълния премина вестта за закриването на Българското училище „Христо Ботев” в Будапеща. То е основано през 1918 г. от българската църковно-училищна община, която в продължение на години го издържа със собствени средства – наема учители, помещения в унгарски училища, осигурява отопление през зимата, дори дрехи и храна за бедните деца. През петдесетте години настъпва нов период в развитието на училището – неговата издръжка и професионално ръководство са поети от България, а училището се премества в постоянна сграда на улица „Байза” 44, предоставена от унгарската държава. До края на 80-те години то работи със стабилен брой деца, някои от които преминават тук целия курс на обучение от детската градина до завършването на гимназия. В годините на промяната училището не успя да устои на конкуренцията на унгарските училища, не само защото му липсваха качества. Постоянно сменящия се учителски колектив с директори, които не познават средата, езика и културата, не успяха да направят видими неговите положителни страни. Неразбирането на местните условия доведе до отдръпване на хора и семейства, които винаги са били база на училището. Днес стоим пред затворените врати на една 93 годишна старица, която не успя да доживее своето столетие. Днес българите в Унгария са изправени пред кръстопът – да продължат делото по съхраняване на българщината или да рухнат под тежестите, пред които се оказаха след изтеглянето на българската държава от издръжката на Българското училище „Христо Ботев”, основано от местната общност през далечната 1918 г. Не ни изненадва фактът на закриването на училището, защото то от години наред не отговаря на потребностите на българите в Унгария и въпреки че отправихме конструктивни предложения и разработихме конкретни начини за решаване на проблема, нямаше кой да ни чуе. Всичките ни усилия да съхраним училището и да го направим привлекателно и модерно средище на българите в Унгария се оказаха напразни. Имайки предвид това развитие на нещата, Българското републиканско самоуправление още през 2004 година основа Българско училище за роден език, което е част от унгарската образователна система (оценката се признава в унгарското училище, учениците ни могат да положат зрелостен изпит по български език и т.н.), има собствена програма и стабилни попълнения. През 2007 г. основахме и Българска детска градина, след изтеглянето на МОМН от финансирането на детската градина към старото българско училище. Настанявайки се в сградата на улица „Байза” 44, ние доказахме, че сме добри стопани и максимално използваме възможностите, предоставени ни от унгарската държава. Дори с просто око се вижда разликата между ползваният от нас втори етаж и останалите части на сградата, от които в момента МОМН се изтегля, оставяйки разруха след себе си. Въпреки писмената договореност, че МОМН ще се изтегли от училището през 2012 г., с предсрочното напускане на сградата, върху нас се стоварват огромни режийни, които многократно надхвърлят разумните разходи, заради пропуснатите от десетилетия ремонти (казанът за парното е на повече от 20 години и е нерентабилен, покривът тече, асансьорът безотговорно не е бил поддържан, за да се стигне до неговото спиране). Всичко това изисква огромни средства, а тяхната липса застрашава сега съществуващите и успешно функциониращи наши институции – училище и детска градина. Многократно сме се обръщали към действащия министър на образованието, за да насочим вниманието му към начините, по които може да ни окаже съдействие, но досега не сме получили отговор по същество. Мога да ви дам някои примери: квартири на посолството стоят неизползвани, а ние плащаме огромни суми месечно за наеми на учителите; помощ за нас би било изпращането на учители от България (каквато практика съществува), но вече няколко години ни се отказва под различни предлози, България би могло да ни се окаже съдействие при осъществяването на ремонта на ползваната от МОМН в продължение на 6 десетилетия сграда, която сега е в окаяно състояние. (Става въпрос за сграда в центъра на Будапеща, строена през 1903 г., която в годината на построяването си е била обявена за най-красивата постройка в града.) За Радио Татковина от Будапеща, Светла Кьосева Ето и продължението на темата!!!
Затварянето на българското училище, освен емоционален момент, е събитие с много сериозни последици за българската общност тук. По този повод БВ разговаря с д-р Данчо Мусев, председател на БРС. БВ: Г-н Мусев, изненада ли беше закриването на Българското училище „Христо Ботев” от Министерството на образованието, младежта и науката на България? Закриването бе логичен завършек на случилото се през последните години. По-скоро начинът, по който бе закрито, ме изненадва и отчайва. Дълги години водихме преговори със сменящите се министри на образованието как да съхраним училището, но БРС никога не получи отговор по същество. Как би могло да се формулира отношението на МОМН и какви са очакванията на БРС? В сегашната ситуация, когато закриването на училище „Христо Ботев” вече е факт, очакванията са по-различни от по-рано. Предлагали сме различни варианти. Само преди година отново изпратихме предложения, за да улесним търсенето на юридическа формула, по която да станем законни приемници на училището и да бъде осигурена приемствеността. Срещнах се със заместник-министъра на образованието Милка Коджабашиева през февруари 2010 г. На срещата бяха привлечени юристи, специалисти по общо образование и ни бе обещано, че българското министерство ще разработи юридически модел за предаване на училището. Отговор и до ден днешен не е получен. Многократно сме писали писма на професор Сергей Игнатов (последното е от края на май – вече в новата ситуация). В крайна сметка, съобщиха ни единствено, че училището се закрива, а от българска страна не се поемат никакви ангажименти. Дори писмено потвърдената уговорка с министър Даниел Вълчев от преди три години не бе спазена: тогава получихме уверението, че България ще издържа училището още четири години. Вместо това, то бе закрито с една година по-рано, излагайки на опасност и съществуващите ни институции: режийните разноски, обновяването на сградата трябваше да се поделят още една година от двете страни. Впрочем, първата крачка към закриването на училището бе направена през 2007 г., когато МОМН закри българската детска градина. Самоуправлението своевременно взе мерки и откри собствена детска градина, която днес функционира в сградата на ул. „Байза” с близо 30 деца. Изпреварваща реакция бе и създаването през 2004 г. на Българското училище за роден език. Днес в него учат около 50 деца. Ние направихме всичко, което беше по нашите сили и средства. Днес на ул. „Байза” функционират две наши образователни звена – детската градина и училището за роден език. Вторият етаж, къдете се помещават, е ремонтиран и изглежда съвсем различно от другите помещения на сградата. С това искахме да докажем, че сме сериозна общност, имаме сериозна организация и права, които се гарантират от унгарското законодателство. Ние имахме всички възможности да поемем училище „Христо Ботев”, преди броени години процесът на отдръпване от училището бе все още обратим. Но това вече е минало. Днес сме изправени пред свършен факт и ако България не реагира, ще застраши функционирането и на детската градина, и на училището за роден език. Българската държава излиза от сградата, оставяйки я занемарена – в нея от 40 години не е правен основен ремонт, казаните на парното са 20-годишни, парното струва по един милион на месец. Това означава, че още тази зима може да бъдем изправени пред закриване на собствените си институции, ако българското министерство не ни чуе. Как би могло да ни подкрепи? Чрез участие в реконструкцията на сградата – защото не може така да се остави сграда, ползвана близо 60 години. Асансьорът не работи. През 2003 г. тогавашната директорка е спестила един милион форинта от редовния годишен ремонт, днес пускането му в експлоатация струва осем. Покривът тече, наводняват се стаите на горните етажи. Ние имаме реален шанс да получим сградата от унгарска страна, тъй като я ползваме за образователна дейност, но поради проявената десетилетия наред небрежност унгарската държава ни задължава да влагаме за ремонти и реконструкции2% от стойността на сградата годишно. Това е преко нашите сили. България би могла да ни помогне по много начини. Би могла да вземе участие в реконструкцията на сградата – било при смяната на казаните, при възстановяване на асансьора или на покрива. Би могла да ни окаже помощ в издръжката на нашите образователни институции – например, ние плащаме наем за квартири на две учителки, а в Будапеща има празни апартаменти, които са на разположение на посолството. Обърнахме се към министър Игнатов с писмо – ако по друг начин не може да помогне – да ни изпратят от България учители за Българското училище за роден език. Подкрепа от този вид, също би ни дало възможност да си поемем малко въздух, но и на това наше запитване няма отговор. Ние изпитваме усещането, че сме забравени от България в такъв важен момент, когато става въпрос за оцеляването на общност, която десетилетия наред е доказвала своята сила, своя български дух и патриотизъм. В резултат на тези промени цялата отговорност за обучението по български език пада върху българското училище. Как виждате неговото бъдеще? Така е, цялата отговорност пада върху нас и Българското училище за роден език. Много важно е то да се развива, с нови учители, с нови деца. Не само в Будапеща, а и в околните населени места – където има поне 7-8 деца в една възрастова група, да открием нови паралелки. Това е шансът ни в момента за обучение по български език, а от друга страна – не преставаме да се надяваме, че след няколко години ще имаме база, за да открием ново българско основно училище. Освен това и детската градина е важен фактор за запазването на българската идентичност. Моментът наистина е труден, защото от една страна, трябва да осигурим сградата, а от друга – да намерим средства за развитието на институциите си. Смятам, че в такъв момент България не може да ни изостави. Тук става въпрос за стратегически решения, от които зависи нашето бъдеще. Става въпрос за училище, което е част от местната образователна система, вече имаме издадени свои учебници и продължаваме да работим по нови издания. То не е просто неделно училище, а отговаря на определени стандарти, които строго се контролират от държавата. Българското училище за роден език би могло да бъде за пример на българските училища в други страни.
Няма коментари
