Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
27.07.2017 17:03 - Съдбата на Сирия ще се реши догодина?
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1517 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сирийската армия постепенно освобождава нови територии и постига сериозни успехи срещу терористите и спонсорираните от американците групировки, от което закономерно възниква въпроса – как ще изглежда Сирия след като ИДИЛ бъде победен, а по-голямата част от бунтовниците бъдат ликвидирани или прекратят съпротивата?

Засега очевидния отговор е, че във Вашингтон нямат интерес да позволят на Сирия да възстанови целостта си. Все пак американците хвърлиха толкова усилия и средства в „Арабската пролет” и особено подготовката на терористите в Сирия, че няма как да се откажат от деструктивните си планове.

Общата американска стратегия е ясна – с помощта на кюрдите и част от ислямистките групировки янките ще се опитат да окупират максимална част от Сирия, ограничавайки влиянието на Русия и (в по-малка степен) Иран. Контрола върху част от сирийската територия също така позволява да се саботират конкурентните енергийни проекти и тръбопроводи, особено тези, в които участват китайците. Вашингтон също така се опитва да създаде буфер в региона, спъвайки разширяването на връзките на китайската и европейската икономики.

Американците в момента активно строят бази в Сирия, което подсказва, че целта им не е борбата с тероризма, а именно окупацията на част от сирийската територия. Само в северните региони, контролирани от кюрдите, щатските бази са около десет, плюс нови бази се строят около Ракка, която в момента щурмуват кюрдите.

image


Американците оправдават присъствието си в Сирия с прословутата „борба” с ИДИЛ, но е явно, че тези бази ще се използват и след като „черните” бъдат победени. Военното присъствие на САЩ в Сирия обаче е незаконно – те нямат мандат от ООН или разрешение от Дамаск (освен това те не са в състояние на война със Сирия). Самият проект ИДИЛ скоро предстои да бъде закрит. „Черните” не можаха да изпълнят главната си мисия – да свалят Асад и да поемат контрол върху Сирия по либийски сценарий. Русия се намеси в края на 2015-а и „гениалния” план на американците се провали. ИДИЛ понесе няколко сериозни поражения и загуби по-голямата част от контролираната от Халифата територия.

Ракка ще е още едно голямо поражение за ИДИЛ, което още повече ще ги ослаби и в крайна сметка ще накара „черните” да преминат към партизански действия с доста по-малък размах. Тоест групировката ще се свие до първоначалния си статут на една от многобройните терористични банди в региона (първоначалното име на ИДИЛ бе „Ал-Кайда в Ирак”). Самият щурм на Ракка, за който от време на време споменават в медиите, обещава да е също толкова продължителен и кръвопролитен като щурма на иракския Мосул. Освобождението на Мосул бе преподнесено като победа на западната коалиция, но това се оказа пирова победа – градът е практически разрушен, жертвите са огромни, а бежанците няма къде да се върнат. Според данни на британския Индипендънт само цивилните жертви в иракския град надхвърлят 40 000. Без да броим загубите на иракските военни. На долната снимка може нагледно да се види в какво се превърна Мосул в резултат на многомесечния щурм и каква е цената на „демокрацията” и „освобождението”.

image


Допринесоха за това разрушение не само действията на терористите, но и „прецизните” бомбардировки на американците, които в доста от случаите поразяваха мирното население вместо джихадистите. Никоя от правозащитните организации на Запад обаче не смее да обвини Щатите във военни престъпления. А сирийската Ракка я очаква доста сходна съдба.  И в този случай предполагам, че демократите ще си мълчат лицемерно и ще разказват, че „жертвите са неизбежни”.

Събитията около щурма на Ракка пряко влияят и върху съдбата на фронта на юг от града, по-конкретно обсадения от терористите Дейр-ес-Зор, в който вече трета година продължава да се отбранява малкия гарнизон на сирийските войски. Сирийската армия и съюзните ѝ формирования продължават постепенно да се приближават към анклава, завземайки нови територии на юг от Рака и на север от Палмира. Ислямистите се отбраняват доста упорно, което забавя прогреса на сирийците. До самия Дейр-ес-Зор остават по-малко от 80 километра, но челна атака през пустинята засега е прекалено рисковано – „черните” лесно биха могли да атакуват оголените флангове на сирийците и да унищожат настъпващите войски. Поради това сирийската армия действа постепенно, подготвяйки си широк фронт за действия. Поради трудния и бавен щурм на Ракка кюрдите не успяват сериозно да спънат действията на сирийците и да създадат буфер по поречието на Ефрат в посока Дейр-ес-Зор. С подобни ходове янките се стараеха и да не позволят на сирийските сили да си върнат контрола върху част от нефтените полета на север от Палмира. От някои днешни съобщения стана известно, че сирийското командване (с посредничеството на руските военни) е постигнало договорка с кюрдите и последните няма да пречат на действията на сирийската армия в движението ѝ към Дейр-ес-Зор. Какви са условията по сделката не е известно.

В същото време окончателно бяха погребани плановете на американците да окупират южна Сирия. Малко по-рано сирийските войски и проиранските формирования успяха с доста удачна маневра да заобиколят американската база в ат-Танф (разположена на сирийско-йорданската граница) и да стигнат до границата с Ирак, отрязвайки възможностите на проамериканските ислямистки групировки за нахлуване навътре в Сирия. Този умел ход върза ръцете на Щатите и базата в ат-Танф загуби всякакво военно значение. Дори се заговори, че американците може да се изтеглят от там и да се върнат в Йордания (на йорданска територия има лагери, в които щатски инструктори тренират джихадистите от т.нар. „Нова сирийска армия” и после ги прехвърлят в Сирия).

Неспокойно е и в Идлиб (на около 40км южно от Алепо), макар че западните медии, включително българските, почти не обръщат внимание на това. В тази провинция се изтегляха „умерените” главорези от Алепо и другите региони на Сирия. Общо взето нивото на демокрация и свобода в Идлиб е толкова високо, че бандите от месеци водят кръвопролитни боеве едни с други, борейки се за влияние. В последно време обстановката още повече се изостри след като Джебхат ал-Нусра (тя си смени името преди време с надеждата, че това ще я спаси от руските бомби) предприе офанзива срещу протурските групировки начело с Ахрар ал-Шам. Именно тези две групировки бяха най-влиятелните сили в Идлиб, при това ал-Нусра, смятана за най-радикалната и „неумерена” сред всички, нанесе ред поражения на Ахрар ал-Шам през последната седмица и практически пое пълен контрол върху провинцията. Ал-Нусра също така пое контрол върху границата с Турция и съответно контрола върху оръжейните доставки за ислямистите в региона. Дали Турция ще се намеси в този конфликт, за да спасява Ахрар ал-Шам засега не е известно. Усилването на ал-Нусра и обединяването с нея на по-малките банди може евентуално да създаде проблеми на сирийската армия, в случай че ислямистите решат да атакуват позициите на сирийците. Подобен сценарий би бил изгоден на американците, затова е възможно те да се опитат да повлияят на ситуацията.                   

Миналата седмица в медиите се появи информация, че Вашингтон смята да спре финансирането на част от джихадистките групировки в Сирия. Някои едва ли не си помислиха, че САЩ се изтеглят от Сирия, а американските медии поднесоха това като отстъпка в полза на Москва. Общо взето и двете мнения са грешни.

Американците по-скоро правят ревизия на разходите си и прекратяват да финансират неефективните групировки. Вместо това се увеличава финансирането на кюрдите, които в момента щурмуват Ракка. Също така американците продължават да спонсорират групировките в югозападна Сирия, така че и тук нищо не се променя. Между другото орязването на разходите по Сирия започна още по времето на Обама в резултат на няколко скандала и факта, че голяма част от американското оръжие постоянно попадаше при ИДИЛ. Тръмп в момента просто продължава тенденцията, започната от предшественика си.

Между другото договорките постигнати на срещата между Тръмп и Путин продължават да са в сила. Подробностите на споразумението между Москва и Вашингтон не са известни на широката публика и не знаем какви точно взаимни условия са си поставили двете страни. Зоните за безопасност около границата с Израел и Йордания засега действат, американските самолети не нанасят провокационни удари срещу сирийската армия. Колко дълго ще се запази този паритет не е ясно обаче. Сирийските войски между другото извличат сериозна полза от примирието, тъй като то освобождава допълнителни сили, необходими на по-важните участъци от фронта, особено Дейр-ес-Зор.

Щурмът на Дейр-ес-Зор, ако се запази положителната тенденция от последните седмици, може да започне още наесен. Това ще е сериозен успех за сирийците, особено имайки предвид продължителната обсада на многострадалния град. Кога ще завърши пък кюрдския щурм на Ракка не е известно. Ако се повтори историята с Мосул, то щурмът може да се бави още 5-6 месеца.               

Така или иначе 2018 обещава да е доста напрегната година що се отнася до съдбата на Близкия Изток, в частност Сирия и региона. Войната няма да свърши догодина, но вече ще е приблизително ясно как ще изглежда бъдещата карта на Сирия и колко влияние в нея ще имат американците. Голямата политика се решава именно тук и, както показват събитията от последно време, глобалния баланс на силите се променя. Америка вече не е толкова силна, в същото време Русия набира сили и практически стана най-влиятелния играч в Сирия. Иран въпреки натиска на САЩ също започва да играе сериозна роля в региона си. Глобалистите и финансовия елит на Щатите обаче не искат да се примирят със залеза на американското могъщество и продължават да водят агресивна политика, искайки усилване на конфликтите по всички направления (без да се замислят дали имат достатъчно ресурси за целта). Затова те се стремят с всички сили да попречат на Тръмп да намери компромис с Москва. Оттам са и постоянните обвинения, че Тръмп бил руски агент и измишльотините с руските хакери. Война, война и пак война – ето това е девиза на глобалистите.

Подобна тактика надали ще донесе дългосрочен успех на Щатите. Хаос и нови кръвопролития ще донесе, но успех не. Те знаят как да започнат война, но уви не знаят как да я спечелят. Проблема е, че американските стремежи за господство над целия свят погребват понятието демокрация, което същите американци на думи постоянно защитават.  

И последно. На долната снимка може да се види нагледно как участието на Русия промени картата на Сирия за по-малко от две години. Това е недвусмислен отговор на въпроса доколко ефективни са действията на руските военни и дипломати.   

image    

Бележка: териториите, оцветени в оранжево, са под контрола на сирийското правителство  




Гласувай:
2



1. jelezov - Верен и точен анализ на сирийската ...
27.07.2017 17:21
Верен и точен анализ на сирийската действителност! Според мен би могъл да бъде още мъничко по-оптимистичен.
цитирай
2. worldissue - С оптимизма гледам да внимавам, ...
27.07.2017 17:47
С оптимизма гледам да внимавам, защото още нищо не е решено докрай. Но да се надяваме, че всичко върви в правилната посока.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214118
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031