Независимостта, разглеждана като резултат от национално - освободителното движение на народите е лесно разбираема. Тя е видима, осезаема и материализирана в освобождаването от чуждо подтисничество, в създаването на държавни институции като правителство, армия, полиция и т.н. Честитейки си 106-та годишнина от обявяването на независимостта на България е хубаво да се замислим Република България независима ли е и ние самите независими ли сме. Аз лично смятам, че все още не сме изгубили здравия смисъл на родолюбци и патриоти, но някой отклонения недвосмислено говорят за това, че сме на път да го направим. Какво имам предвид? Един български министър на икономиката подписва споразумение с една чуждестранна фирма в противоречие на българския закон. Друг пък, министър на отбраната обявява, че е нарушено въздушното ни пространство без да има такова и предизвиква реакцията на една велика сила. Трети, министър на външните работи подкрепя фашизираните елементи, дошли на власт с кървав преврат, заплашващи да подпалят цяла Европа. Четвърти, министър на отбраната направо обявява, че България е във война с друга велика сила. Политиците ни са на нож един срещу други, като че ли не останахме една шепа народ на "една човешка длан" и народното имане не бе разграбено и унищожено до шушка. Едни европейски чиновници ни спират планираните субсидии и с това пряко се намесват в нашите политически процеси и ние мълчим като стадо овце, подкарани за стрижене. Наши депутати се оправдават за решения на ЕП, които са в разрез с международните принципи на мирно съвместно существуване, без преди това по надлежен начин да информират обществото за готвените такива и да предизвикат дискусия. Българското правителство спира братски нам европейски народ по пътя му към Европа. Да изреждам ли още? Няма нужда. Къде е тук българският национален интерес? Изглежда, че от нас нищо не зависи. Бедни сме, най-бедните в Европа, гладни и безработни. Ситуацията така ни е стиснала за гърлото, че за Независимостта се сещаме само в исторически план и на протоколните мероприятия. А в душите ни - мрак и зависимост. Гласуваме корпоративно, защото шефът може да ни уволни. Продаваме си гласа, защото с тези пари можем да си купим парче хляб или бутилка водка. Не гласуваме, защото ни е страх или ни е безразлично и после критикуваме и злословим българските управници. Изпростяхме, корумпирахме се, дрогирахме се, проституираме и се самоунищожаваме бавно и методично. Защо? Защото изгубихме Пътя. Защото приехме, че сме зависими от престъпно натрупания капитал, който по принцип не може да бъде национално отговорен. Зависими сме от продажни политици, които нямат политически цвят и пристрастия, ако изключим общият им неистов стремеж за бързо и лесно забогатяване чрез политиката и властта. Зависими сме от собствените си страхове, какво ще ни се случи ако утре ни уволнат или съкратят от работа. Зависими сме от човешката си слабохарактерност и подлизурщина. А, знаете ли какво са писали за нас някога преди векове. Българите са най-мъдри и справедливи. Българин означава добър и мъдър. Българите са славни войни, те са силни и горди и не знаят що е отстъпление. Ето това са писали. Но това не се отнася за нас, а за нашите предци. Огледайте се в собствените си души. Преценете собствените си деяния. Простете на себе си и на другите до вас и се заемете да си върнем Независимостта. Онази, която ще ни помогне да се изправим, за да пребъде българския Народ.