Ухание на момина сълза
и вятърна целувка сред гората
разбуниха и дух, и сетива.
Наистина се случват чудесата!

Но аз го знаех всъщност и преди.
Потапях се в реката да отмие
тревоги и нестихващи сълзи.
Характер се калява в стихии.

Природата е сила и копнеж.
Могъща и убийствено красива.
Не чака тя какво ще и дадеш.
Естествена да бъде и отива.
 
Тук въздуха прилича на кристал.
Водата пък на бистрото поточе
подскача и бълбука. Опознал?
Не са ти нужни думи. Стига. Точка.

Сред тайнството на мрачната гора
мелодии на кос и чучулига.
Сред храстите уплашена сърна
препуската надалеч. Та кой я стига?

Такава е вековната гора. 
Допуска само хора с обич жива.
Твори и пресъздава красота
с богата, многопластова палитра.