Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2019 10:28 - Мърлячи
Автор: rokset Категория: Изкуство   
Прочетен: 1674 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Взимам си двете кюфтета и тръгвам да сядам на масата, когато по радиостанцията се чува гласът на дежурния:
- Отивайте по най-бързия начин на спирката на рейса до общината. Има ПТП.
- Нали ти се обадихме, че ще обядваме. Прати други.
- Ти си най-близо. Друг не може да стигне в задръстването.

Слагам кюфтетата между филиите и зарязал чинията с гарнитурата, се качвам в патрулката.
- Добре, че още не си бях поръчал... - казва Максим доволно и включва сирените.

Стигаме на мястото. Вече има патрул на КАТ и линейка. Колегата звъни на дежурния:
- Само ни разкарваш. Тука са катаджиите и има от „Бърза помощ“.
- Не ми философствай, а събери данни и докладвай! - нервничи началникът.

Паркирам и слизаме. Мъж на средна възраст се е подпрял на бял Форд, държи се за главата и плаче. Висок, рано оплешивял лекар, помага на шофьора на линейката да вкарат носилката с пострадала жена, но като ни вижда идва при нас:
- Елате, че с онази не мога да се оправя – сочи ни младо момиче с буйна чуплива коса, което седи на тротоара.
- Какво му е?
- В шок е и отказва да се качи в линейката. Прегледах я. Няма кръв или видими наранявания, но е била бутната и исках да закараме и нея до болницата за всеки случай.

Приближавам се и потупвам седящата по рамото:
- Момиче, хайде да се качиш в линейката, че трябва да тръгва.
- Не! Отказвам!

Опитвам се да я уговоря, но тя само повтаря:
- Не! Отказвам!

Лекарят вдигна рамене и ми подаде лист:
- Да ми се разпише, че отказва медицинска помощ. Не мога да я чакам повече.

Момичето драсва нещо на листа и пак повтаря:
- Не! Отказвам!

Линейката потегля и аз също се каня да се качвам в патрулката, когато Максим, който до сега е стоял мълчаливо, нервно повишава тон:
- Хич не ме интересува, какви са им наредбите. Това момиче е в шок и не може да мисли. Не може да го оставим така.
- Стига бе, Макси, виждаш, че не иска – опитвам да го кротна, но македонската жилка в него не търпи уговаряне.

Отива до момичето и казва грубо:
- Ставай и се качвай в колата! Чу ли ме? Качвай се в колата!

За моя изненада то се стряска, става и се настанява на задната седалка.

Грубите думи на колегата имат и друг ефект. Жена, която до този момент ни е гледала мълчаливо, вади телефона си, започва да снима и вика възбудено:
- Как може да се държите така просташки? Момичето е пострадало, а му крещите. Ще ви снимам и ще пусна оплакване.
- Оплаквайте се, госпожо, само не ми пречете да си върша работата – казвам и се качвам в колата, като я оставям да боботи възмутено.

Нямам нито време, нито желание да и обяснявам, че когато някой е в шок, даже може да се наложи да бием шамари, за да му привлечем вниманието. Включвам сирените и казвам на дежурния, че карам пострадала в „Пирогов“.

Там е мазало, както винаги. Качваме момичето на количка и пререждаме десетина човека, чакащи пред кабинета. Докторът ни праща към рентгена, за да и снимат главата. Искаме да му оставим пациентката и да си тръгнем, но само вдига рамене и посочва опашката пред кабинета:
- Виждате как е...                                                                                                                                 

И на рентгена пререждаме няколко възмутени пациенти. Питам от къде ще вземем снимката, но сестрата казва, че я изпращат направо на компютъра в спешния кабинет. Още докато бутаме количката обратно по коридора, срещу нас тича лекарят, който ни изпрати. На момичето му е пукнат черепът и може би прави кръвоизлив в мозъка. Ще я кара направо в реанимацията. Питам го, защо няма външна рана. Случвало се понякога така. Може да е била с шапка или защото косата и е много буйна...

Тръгваме си. Чакам Максим да си каже приказката. Няма начин да ми се размине:
- Казах ли ти, а?
- Каза ми.
- Затова ще ме слушаш, когато ти кажа, че нещо трябва да се направи.
- Слушам – казвам примирено.

После седим в районното. Ям си изстиналите кюфтета и пиша докладна. Едното пада върху листа и оставя мазно петно. Идва дознателят от тежките птп-та на КАТ да я вземе:
- Как може да сте такива мърлячи? Това ли мазно нещо ще сложа в преписката и ще пращам в прокуратурата.

Вдигам безразлично рамене и поглеждам към винаги заядливия Максим, да чуя какво ще отговори. А той си стои тихо и се усмихва...




Тагове:   полиция,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - rokset,
12.03.2019 21:25
Ха-ха-ха!
Поглед от обратната страна на работата на полицията. Много интересно.
цитирай
2. rokset - kvg55
13.03.2019 10:36
Някои неща не се виждат. Другите всички ги знаят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rokset
Категория: Други
Прочетен: 134147
Постинги: 70
Коментари: 94
Гласове: 1186
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031