В този пост смятам да говоря за сюжета на книгата, горещо ви препоръчвам да я прочетете преди да продължите надолу. Не е повече от 100 страници и би трябвало да отнеме около час-два.

 

 Ако все още сте тук, то приемам, че сте чели книгата или поради някакви странни причини отказвате да го направите.  „За мишките и хората” е първият ми досег до творчеството на Джон Стайнбек, един от претендите за автор на така наречения „Велик американски роман” със своите „На изток от Рая” и „Гроздовете на греха”, два романа, с които смятам да се запозная във възможно най-скоро време.  Творчеството на Стайнбек е огромно, а книгата, за която ще пиша днес е сред по-кратките новели. Това не трябва да ви кара да я подценявате, напротив, има си причини (различни от тази, че хората ги мързи да прочетат повече от  100 страници )това да е една от най-четените книги в света. Както в повечето творби на Нобеловия лауреат Стайнбек и тук действието се развива в селските части на Калифорния, в град Соледад, близо до реката Салинас. Авторът е роден в този регион и това прави неговите описания изключително достоверни. Пейзажите на Стайнбек са едни от най-добрите, които съм срещал в литературата. Прочиташ едно-две изречения и попадаш сред калифорнийските хълмове. Пейзажът в „За мишките и хората” дори може да бъде обособен като отделен герой, наблюдавайте коренно различната атмосфера създадена в началото и края на книгата само чрез описанието, което авторът прави на едно и също място.

 

 Историята разказва за двама мъже обикалящи западния щат в търсене на работа. Това са малоумникът с фетиш към малки космати животинки Лени и човекът, който се явява негов най-добър приятел и надзирател Джордж. Макар и с по-малки роли, всички останали герои са изключително интересни, майсторски изработени персонажи. Един от въпросите, които нямаше как да не си задам е кои от тях са мишки и кои са хора ? Отговорът си намерих в сцените представящи смъртта на Лени и тази на кучето на Канди. Те са абсолютно идентични, застреляни от упор в главата. Въпросът тук е не как е извършена смъртната присъда, а кой я извършва. Старият Канди не намира достатъчно сили в себе си, за да отнеме живота на най-близкия си приятел, Джордж извършва необходимото. Героят на Лени е базиран върху истински фермер, полудял, извършил убийство и приключил живота си в лудница. Вярно е, че Лени е убиец и опасен за обществото индивид, но смъртта му те удря право в сърцето.  Ужасните дела извършени от него за мен са достатъчна присъда за произнасянето на неговата смъртна присъда, смъртта на гиганта е заслужена. Вината не е в него, тя е най-вече в околните, въпреки проблемите си, той бива третиран като човек с напълно функциониращ мозък, което в крайна сметка води само и единствено до проблеми. Джордж е прекрасен герой, дори и неговият приятел да е в само в тежест, той през цялото време дава най-доброто от себе си в опитите си да интегрира Лени, но в главата на гиганта винаги присъства страха от пореден провал, желанието му да бъде нормален, именно това води до убийството на жената на Кърли. Следващият въпрос, който искам да си задам е : „Има ли тя вина за смъртта на Лени и ако да, каква ?”. Очевидно незадоволена от собствения си съпруг, тя прекарва свободното си време във флирт и свалки с останалите обитатели на ранчото. Представете си, колко е зажадняла за мъжки ласки, щом се опитва да съблазни дори Лени. Като повечето американски жени от това време, тя е материална, пробутвайки си път в живота само чрез красота, повърхностността и ескалира в мечтата за Холивуд.  Като една истинска прелъстителка, тя се радва на мъжкото внимание до последните си мигове и умира заради него.  За мен най-интересният герой в творбата е Слим. Имам чувството, че той е литературната персонификация на автора. Както всички останали в книгата и той е в сивата зона. Като един истинки Бог, той има силата да решава кой ще умре и кой ще живее, негови са последните думи преди смъртта на кучето и на Лени, той е човекът, който удавя кученца, заради тяхната слабост. Бруталният реализъм, с който той гледа на света е впечатляващ.  И въпреки хладнокръвието си, той  застава до Джордж в най-трудният за него момент, миговете след загубата на близкия приятел.  Интересна също е и ролята на животните в цялата творба. Склоността на Лени към непредумишлени убийства на малки животинки се обръща срещу самия него в края на творбата, когато неговият живот е в ръцете на други хора. Зайците, които не излизат от ума му символизат Американската мечта и нейната недостижимост за героите. Всички сме чували за основата, върху която е изградена Америка, страната на неограничените възможности, мястото, където всичко е възможно. Идеалът на Джордж и Лени се изразява в едно малко ранчо с огромно количество зайци, които бавноразвиващият ще може спокойно да гали (да се чете трепе) по цял ден. През цялото време тези зайци остават затворени в главата на Лени, също както и възможността за откупуване на ранчото, те умират заедно с него. Имам чувството, че идеята на цялата новела е показването на това колко невъзможна е американската мечта за подобен тип хора. Бедняци, оставени на произвола на съдбата, родени и умиращи без късмет.

 

ПС. Все още усещам, че мислите ми са доста разхвърляни, но вярвам, че като понапиша още няколко неща и това ще се оправи. Книгата е интересна за обсъждане и ще се радвам да видя вашето мнение за нея в коментарите.